Не се бойте от дъжда

Любовно обяснение към морето

Любовно обяснение към морето

От толкова поети си възпято
ти – вдъхновител на стремежите крилати,
което със вълните свои пее
и в зимните ни блянове живее.

Прекрасно си! И тъй необозримо!
Безкрайно, всемогъщо, нежно... синьо...
И все си същото. И си различно.
Към тебе всеки път щом се затичам, 
жадувайки за свежата прохлада 
и за спокойствие, което само ти ми даваш,
се питам как изкарах толкоз време
без теб! А зайче слънчево се смее
със детски глас и плясък на вълна.
И чужди са ми всяка суета,
всеки проблем, тъга, неволя,
щом в твоите води сега
аз плувам радостно на воля-
в коприната на сините вълни, 
извезана с дантела морска пяна.
Кажи ми- смъртен как да устои 
на тази тъй божествена премяна?
Обичам те! Любов безкрайна, вечна!
А пясъкът край тебе тъй горещ е,
че пали и нозете, и душата
и с бързи стъпки тичам към водата....
...едно съм с теб...копнеех да се слея, 
водите ти в кръвта ми да се влеят,
да бъда малка част от твойта безконечност!

Мое море- начало, край и... вечност!

август 2015

© Александра Александрова Всички права запазени

Кафе и обич

Щъркова елегия

Бяло и черно се реят в небето.

Вече по-хладно е времето тук.
Слънцето слабо е вече и ето-
те заминават, отлитат на юг.
Ето ги, тръгват! Събира се ятото,
а натъжено го следва и лятото-
с тях то не иска да се раздели-
подире им литва към топли страни.

Празни сега са гнездата, студени.
Тъжни без лятото плачат дърветата-
плачат в оранжево, жълто, червено,
сълзите цветни покриват пътеките.

После оголени сварва ги зимата,
империя бяла в снега основава.
С леден жест спуска си тя пелерината,
свойте владения в студ оковава.

Но те са далече и топло е там,
слънцето жарко им грее перата,
ала макар и през цял океан,
все към дома им ги теглят крилата.

Ето ги, идват си! В черно и бяло
стотици криле летят в едно цяло,
крило до крило- съвършено легато.
В дома си завръща се щърково ято!

Пълен синхрон, така чиста хармония-
кой диригент е на тази симфония?
Жива надежда се носи с тоз полет-
лети на крилете му новата пролет!

03. 09. 2015
© Александра Александрова Всички права запазени

Пред супермаркета

Сбръчкана ръка протегна старата жена.
Пълна с благодарност чиста, здраве пожела.
Всеки жест на милост радва я сега,
всяка дребничка монета в нейната ръка,
е успех и радост. „Нещичко е все”,
шепне най-смирено старческо сърце.

А пък там, в Европа, нейните „колежки”
по круизи плават, пазаруват нови дрешки,
възрастта за тях е шанс за втора младост,
за начало ново, щастие и сладост.

Нека си живеят- трудили се здраво,
ето, на почивка вече имат право.
Но тук с какво пък тъй са съгрешили,
че скитат и просят тез старици мили?
Те не са ли нявга също млади били
и не са ли със труда си държава градили?

То НеПеО-та, то проекти, то „социална” политика,
уж все загрижени, а що ли тогава таз жена се скита?
Къде сте? В медийни изяви? Платени с нейните пари!
А как тя още оцелява, не ви се мисли май дори.

Днес ти черпиш я закуска, друг стотинки ще и хвърли.
А утре, в другиден? Тогава? Пак ще я подхвърлят
като небрежно сритана край нея купчина боклук...
Но утре...тук на нейно място могъл би да е всеки друг.

13.07.2018г.
© Александра Александрова Всички права запазени

Как всички ни е страх да остареем

Как всички ни е страх да остареем,
да побелеем и да сбръчкаме лица.
Да бъдем вечно млади тайничко копнеем,
тъй както млади все са нашите сърца.

А неусетно времето отлита,
неумолимо като шеметна река тече.
Добро и лошо- всичко то помита.
Кой знае утре накъде пак ще ни завлече?

Но като стара църква с избледнели стенописи,
протегнала в небето купол бял,
шедьовър времето надмогнал с вяра ти си,
във себе си събрал живота цял.

26.06.2018г.
© Александра Александрова Всички права запазени

Нестинари

След 24-томайско

"Стресни се, племе закъсняло!"

Иван Вазов

Върви, народе унизени,
мълчи, понасяй и търпи!
В мизерия, в безкрай проблеми
послушно, кротко пребъди!
Главица ниско преклони си,
че сабя да я не сече,
спокойничко тъй наслади се
на славното си дередже!
Не смей гласа си да надигаш,
в неподходящ диапазон!
Щом иде ти да креснеш "Стига",
пусни си турбо-фолк шансон
и се прави, че всичко "шест" е,
че е нормално да е тъй.
Хипнотизиран над таблета,
за по-добър живот копней.
Ала не смей да си го искаш,
въздишай тъжно, но мълчи!
Не си помисляй да изискваш-
току-виж някой те сгълчи!
Крадците на живот оставяй
от твойта скръб да правят пир.
Да мачкат, тъпчат и повалят,
търпи- да има само мир!

Но мира имаш ли, когато
облъскан, хулен, омерзен
оставяш туй зловонно блато
на тез от утрешния ден?

© Александра Александрова Всички права запазени
26.05.2018 г.

На простака, с обич

„По-страшен от спина, по-жилав от рака,
сега-засега си остава простака.”

Радой Ралин

Простакът даже и във фрак
остава винаги простак!
Уви, не е изобретен
грим камуфлажен за кретен-
да скриеш нещо толкоз видно
умение си е завидно
и трудничко се получава.
Талант велик за туй си трябва!
Един път, два пъти- минава
(тълпата лесно се поддава
на обещанията празни
и куп ласкателства най-мазни),
но злобата накрай прозира
и през очите зли извира.
А щом отвори си устата,
за милост молят небесата-
от лексикона тъй цветущ
във каруцарски стил досущ,
и дявол чер се изчервява.
Но туй простака не смущава-
за свойто лично поведение
не иска ничие чуждо мнение.
Обаче само да се случи
друг някой в нещо да сполучи,
веднага с острото си жило
отровата си жълта влива.
Не мразя аз простака жалък,
по-скоро бих го съжалил-
навярно той ужасно много мрази 
сам себе си. Откак се е родил. 

Александра Александрова, 23.09.2015

@Александра Александрова Всички права запазени

На парчета

"Народе????" 
Васил Левски

Отново си сама... и на парчета.
Предадоха те твоите деца.
Едни оставят те, а други кретат 
под покрива ти вехт едва-едва.

А трети дават те като робиня,
продадена на отколешен враг.
За трийсет сребърника таз земя-светиня
превърнаха във уличен бардак.

Пустее дворът ти, напразно чакащ оран.
Мълчат сиротно изтърбушени села.
Плодът ти, от безпът и глад прогонен,
немил- не драг се скита по света.

Къде е смелият планински лъв?
Де са орлите, що небето зорко бранят,
готови до последна капка кръв
да защитят и теб, и твойто знаме?

Духът им и до днес над теб лети,
ала безмилостно крилете му попари,
когато кротко и послушно ти
сама се хвърли на най-долни лешояди.

И кой сега ще бъде твой защитник?
Днес кой от нас ще може да те защити?
Ти си агнец бял хвърлен на див хищник,
който овцете кротко гледат отстрани
и тихичко залагат кой по-голям „брат”
пръв хищни зъби ще забие в твоя врат!

* * *

Овцете накъде вървят не знаят,
те сляпо следват начертан от други брод.
Наивно ли е днес да си мечтая,
че стадото ще се превърне пак в НАРОД????

януари 2018

© Александра Александрова Всички права запазени

За мартеницата

„Баба Марта бързала, мартенички вързала”
Йордан Стубел

Старица мъдра някога живяла.

Усукала червено-бяла връв‒

преплела тя в магическа спирала

бял пухкав сняг и капки буйна кръв.

Нарекла тоз конец да е вълшебен,

да носи здраве, радост, дни добри,

нарекла  го дори да е лечебен‒

от злост и болест мигновено да цери.

Да носи плодовитост на земята,

да защитава от лукавство, завист, жлъч,

да пази от беди и страх децата,

за да е радостен лудешкият им глъч.

И от началото на вековете все така

таз мартеница, спътник древен на рода ни свят,

през март се връзва на обичана ръка

и там стои до първи щъркел и разцъфнал цвят.

Червено- бяло, Ин и Ян, огън и лед,

света се управлява от баланс и ред.

Старото знание, кодирано във Пижу, в Пенда

нека ни води все нагоре към Оренда!

                                                                           

Каква ли мистика във тез конци

кодирали са нашите предци?

Навярно вече много се увличам,

обаче, гледам аз връвчицата сега‒

на мен ли само много ми прилича

на двойната спирала на ДНК?

01.03.2018г.

 @Александра Александрова

      Всички права запазени

Предизборна надпревара

. 

"Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. 
Келепир има в тия работи.”

Алеко Константинов, "Бай Ганьо"

Всеки се натиска да работи кмет,
тичат през глава за пост в градския съвет.
А народът, изнурен от нищета и простотия
пада в дупки не закърпени, тъне в уличната мръсотия,
гол, отчаян, гладен рови в кофите за смет!
Все управници- без чет! А пак няма оправия!

@Александра Александрова, 29.10.2015г.

Къс от Рая

                                                               

 Със право казват късче си от Рая!

Със думи как да те опиша аз не зная,

затуй да се опитам аз реших

да те рисувам с четка и бои.

Но откъде да взема цветовете

за таз картина, що в ума ми свети?

Лазура син на твоето небе

намерих в погледа на българско дете.

Зеленината на горите ти вековни

откривам в твойта сила животворна.

Планински връх в палто от сняг облечен

рисувам с чистотата на моминска песен

Накрай за изгрева, огрял ме тук за път най-пръв

Добавих капчица от древната ни кръв.

Картината поглеждам- да, прилича

на моята земя, що тъй обичам,

но ти, прекрасна мила ми Родино,

по-живописна си от всякаква картина!

Поглеждам те и знам- да, Раят съществува!

Та теб самият Бог те е рисувал!

От Своя дух парченце е откъснал

и с обич е разстелил по земята ни,

затуй ти винаги успяваш да възкръстнеш

и литнеш над изпепеляващите въглени!

И осветлена от душата на Орфей

навеки, свята ми Българийо, ЖИВЕЙ!

@Александра Александрова

Добавете надпис

Когато Ра се ражда над морето

Когато Ра се ражда над морето,

златисто-алена пътека 

от свойта люлка спуска към брега.

И пламва светлина в небето,

две чайки утрото приветстват,

отсреща вие се дъга.

В едно такова свежо лятно утро

Нощта подава на деня ръка.

„Здравей” и „Сбогом” само те си казват

и се разделят в утринната ранина.

Венера само е свидетел 

на тази тяхна среща краткотрайна,

но скоро тихичко и тя потегля

и тръгва си със изгрева сияен.

Виж! Птица рее се в небето,

лек бриз целува ѝ крилете

и тя във свойта свобода лети.

Пръв слънчев лъч ѝ се любува,

а сянката ѝ тихо плува

в лазурно-сините вълни.

В такова утро тъй вълшебно

недей да спиш, излез навън,

танцувай, смей се като за последно,

сбъдни най- чудния си сън!

Когато във такова утро

поискаш силно нещо ти,

Вселената ще ти отвърне

с подарък- сбъднати мечти!

* * *

Ще минат много часове и пак,

само момент преди да стане мрак

отново в кръв небето се облива

и Ра предсмъртна светлина разлива.

Венера над морето пак изплува-

денят с нощта се среща и сбогува.

Нептун, отпратил Ра, Луна посреща,

а тя,по случай тази тяхна среща,

път сребърен разстила над вълните-

и тъй брега тя свързва със звездите...

А утре пак ще се роди Аврора

И ще прогони тя луна, звезди,

но ден ще носи нов за всички хора-

ново начало ще им възвести.

А щом се ражда слънце на небето,

ще има винаги надежда,

че всичко що е в битието

тъй както трябва се подрежда!

Добавете надпис