Щъркова елегия

Бяло и черно се реят в небето.

Вече по-хладно е времето тук.
Слънцето слабо е вече и ето-
те заминават, отлитат на юг.
Ето ги, тръгват! Събира се ятото,
а натъжено го следва и лятото-
с тях то не иска да се раздели-
подире им литва към топли страни.

Празни сега са гнездата, студени.
Тъжни без лятото плачат дърветата-
плачат в оранжево, жълто, червено,
сълзите цветни покриват пътеките.

После оголени сварва ги зимата,
империя бяла в снега основава.
С леден жест спуска си тя пелерината,
свойте владения в студ оковава.

Но те са далече и топло е там,
слънцето жарко им грее перата,
ала макар и през цял океан,
все към дома им ги теглят крилата.

Ето ги, идват си! В черно и бяло
стотици криле летят в едно цяло,
крило до крило- съвършено легато.
В дома си завръща се щърково ято!

Пълен синхрон, така чиста хармония-
кой диригент е на тази симфония?
Жива надежда се носи с тоз полет-
лети на крилете му новата пролет!

03. 09. 2015
© Александра Александрова Всички права запазени