Молебен за дъжд

На Батенберг

НА БАТЕНБЕРГ

България току-що бе освободена,
но на парчета кръвожадно разделена.
В този момент държавата пое
един младеж на двадесет и две.

Не бе той българин, роден бе във Верона,
ала веднага щом поставен бе на трона,
прие страната ни като родина своя
(а бе участвал и за свободата и във боя).

За да е цяла пак, да е едно,
на делото велико подпис сложи.
Но, знаем, няма ненаказано добро-
властта и трона си на карта тъй заложи.

И тъй, страната ни отново беше цяла,
съедини се разчлененото и тяло.
Но чужди властници, във своя гняв огромен
решиха княза незабавно да прогонят.

И той избра властта си да загуби,
пред туй страната и народа да погуби.
След земния си край да има пожела
последен дом на българска земя.

Изминали са от тогава много дни,
но не забравяй ти, Българийо, помни,
че като своя те обикна чужденец,
и в теб остави младостта си, после гроба,
а днес разкъсват и продават те онез
родени с твоя кръв, от твоята утроба!

© Александра Александрова Всички права запазени

Рожден ден

От минус безкрайност до плюс безкрайност

 „Времето е в нас и ние сме във времето”

Васил Левски

Все казват- времето изтича,

лети (а в най-добрия случай тича),

препуска диво, бяга надалече

и тъкмо мислиш си, че хванал си го вече,

че този миг „Сега” си уловил и хоп−

изплъзва ти се от ръцете в див галоп!

И съществувало в най-древни векове,

свидетел на упадък и възходи,

лети с презгалактически криле,

а ний наивно все се мъчим да го гоним.

И уж е малко, уж е кратко, все не стига,

а щом пък ние бягаме от него, ни застига.

Цивилизации се сменят на Земята,

а времето – невъзмутимо си стои и чака

да види следващия епизод

от филмчето, наречено Живот.

Но и след филма, него ще го има,

ще наблюдава други, бъдни светове,

единствено то вижда цялата картина

на нашето безбрежно битие.

Затуй за него да не се тревожим ние-

тече, изтича, ала няма да се свърши.

От минус, та до плюс безкрайност време има,

със своя дял е важно що ще вършим.

23.06.2019 г.

Della mia bella Isabella