На Батенберг

НА БАТЕНБЕРГ

България току-що бе освободена,
но на парчета кръвожадно разделена.
В този момент държавата пое
един младеж на двадесет и две.

Не бе той българин, роден бе във Верона,
ала веднага щом поставен бе на трона,
прие страната ни като родина своя
(а бе участвал и за свободата и във боя).

За да е цяла пак, да е едно,
на делото велико подпис сложи.
Но, знаем, няма ненаказано добро-
властта и трона си на карта тъй заложи.

И тъй, страната ни отново беше цяла,
съедини се разчлененото и тяло.
Но чужди властници, във своя гняв огромен
решиха княза незабавно да прогонят.

И той избра властта си да загуби,
пред туй страната и народа да погуби.
След земния си край да има пожела
последен дом на българска земя.

Изминали са от тогава много дни,
но не забравяй ти, Българийо, помни,
че като своя те обикна чужденец,
и в теб остави младостта си, после гроба,
а днес разкъсват и продават те онез
родени с твоя кръв, от твоята утроба!

© Александра Александрова Всички права запазени