Пред супермаркета

Сбръчкана ръка протегна старата жена.
Пълна с благодарност чиста, здраве пожела.
Всеки жест на милост радва я сега,
всяка дребничка монета в нейната ръка,
е успех и радост. „Нещичко е все”,
шепне най-смирено старческо сърце.

А пък там, в Европа, нейните „колежки”
по круизи плават, пазаруват нови дрешки,
възрастта за тях е шанс за втора младост,
за начало ново, щастие и сладост.

Нека си живеят- трудили се здраво,
ето, на почивка вече имат право.
Но тук с какво пък тъй са съгрешили,
че скитат и просят тез старици мили?
Те не са ли нявга също млади били
и не са ли със труда си държава градили?

То НеПеО-та, то проекти, то „социална” политика,
уж все загрижени, а що ли тогава таз жена се скита?
Къде сте? В медийни изяви? Платени с нейните пари!
А как тя още оцелява, не ви се мисли май дори.

Днес ти черпиш я закуска, друг стотинки ще и хвърли.
А утре, в другиден? Тогава? Пак ще я подхвърлят
като небрежно сритана край нея купчина боклук...
Но утре...тук на нейно място могъл би да е всеки друг.

13.07.2018г.
© Александра Александрова Всички права запазени

Как всички ни е страх да остареем

Как всички ни е страх да остареем,
да побелеем и да сбръчкаме лица.
Да бъдем вечно млади тайничко копнеем,
тъй както млади все са нашите сърца.

А неусетно времето отлита,
неумолимо като шеметна река тече.
Добро и лошо- всичко то помита.
Кой знае утре накъде пак ще ни завлече?

Но като стара църква с избледнели стенописи,
протегнала в небето купол бял,
шедьовър времето надмогнал с вяра ти си,
във себе си събрал живота цял.

26.06.2018г.
© Александра Александрова Всички права запазени