Как всички ни е страх да остареем

Как всички ни е страх да остареем,
да побелеем и да сбръчкаме лица.
Да бъдем вечно млади тайничко копнеем,
тъй както млади все са нашите сърца.

А неусетно времето отлита,
неумолимо като шеметна река тече.
Добро и лошо- всичко то помита.
Кой знае утре накъде пак ще ни завлече?

Но като стара църква с избледнели стенописи,
протегнала в небето купол бял,
шедьовър времето надмогнал с вяра ти си,
във себе си събрал живота цял.

26.06.2018г.
© Александра Александрова Всички права запазени