Със
право казват късче си от Рая!
Със
думи как да те опиша аз не зная,
затуй
да се опитам аз реших
да
те рисувам с четка и бои.
Но
откъде да взема цветовете
за
таз картина, що в ума ми свети?
Лазура
син на твоето небе
намерих
в погледа на българско дете.
Зеленината
на горите ти вековни
откривам
в твойта сила животворна.
Планински
връх в палто от сняг облечен
рисувам
с чистотата на моминска песен
Накрай
за изгрева, огрял ме тук за път най-пръв
Добавих
капчица от древната ни кръв.
Картината
поглеждам- да, прилича
на
моята земя, що тъй обичам,
но
ти, прекрасна мила ми Родино,
по-живописна
си от всякаква картина!
Поглеждам
те и знам- да, Раят съществува!
Та
теб самият Бог те е рисувал!
От
Своя дух парченце е откъснал
и
с обич е разстелил по земята ни,
затуй
ти винаги успяваш да възкръстнеш
и
литнеш над изпепеляващите въглени!
И
осветлена от душата на Орфей
навеки,
свята ми Българийо, ЖИВЕЙ!
@Александра Александрова
 |
Няма коментари:
Публикуване на коментар