На простака, с обич

„По-страшен от спина, по-жилав от рака,
сега-засега си остава простака.”

Радой Ралин

Простакът даже и във фрак
остава винаги простак!
Уви, не е изобретен
грим камуфлажен за кретен-
да скриеш нещо толкоз видно
умение си е завидно
и трудничко се получава.
Талант велик за туй си трябва!
Един път, два пъти- минава
(тълпата лесно се поддава
на обещанията празни
и куп ласкателства най-мазни),
но злобата накрай прозира
и през очите зли извира.
А щом отвори си устата,
за милост молят небесата-
от лексикона тъй цветущ
във каруцарски стил досущ,
и дявол чер се изчервява.
Но туй простака не смущава-
за свойто лично поведение
не иска ничие чуждо мнение.
Обаче само да се случи
друг някой в нещо да сполучи,
веднага с острото си жило
отровата си жълта влива.
Не мразя аз простака жалък,
по-скоро бих го съжалил-
навярно той ужасно много мрази 
сам себе си. Откак се е родил. 

Александра Александрова, 23.09.2015

@Александра Александрова Всички права запазени