За мартеницата

„Баба Марта бързала, мартенички вързала”
Йордан Стубел

Старица мъдра някога живяла.

Усукала червено-бяла връв‒

преплела тя в магическа спирала

бял пухкав сняг и капки буйна кръв.

Нарекла тоз конец да е вълшебен,

да носи здраве, радост, дни добри,

нарекла  го дори да е лечебен‒

от злост и болест мигновено да цери.

Да носи плодовитост на земята,

да защитава от лукавство, завист, жлъч,

да пази от беди и страх децата,

за да е радостен лудешкият им глъч.

И от началото на вековете все така

таз мартеница, спътник древен на рода ни свят,

през март се връзва на обичана ръка

и там стои до първи щъркел и разцъфнал цвят.

Червено- бяло, Ин и Ян, огън и лед,

света се управлява от баланс и ред.

Старото знание, кодирано във Пижу, в Пенда

нека ни води все нагоре към Оренда!

                                                                           

Каква ли мистика във тез конци

кодирали са нашите предци?

Навярно вече много се увличам,

обаче, гледам аз връвчицата сега‒

на мен ли само много ми прилича

на двойната спирала на ДНК?

01.03.2018г.

 @Александра Александрова

      Всички права запазени