Когато Ра се ражда над морето

Когато Ра се ражда над морето,

златисто-алена пътека 

от свойта люлка спуска към брега.

И пламва светлина в небето,

две чайки утрото приветстват,

отсреща вие се дъга.

В едно такова свежо лятно утро

Нощта подава на деня ръка.

„Здравей” и „Сбогом” само те си казват

и се разделят в утринната ранина.

Венера само е свидетел 

на тази тяхна среща краткотрайна,

но скоро тихичко и тя потегля

и тръгва си със изгрева сияен.

Виж! Птица рее се в небето,

лек бриз целува ѝ крилете

и тя във свойта свобода лети.

Пръв слънчев лъч ѝ се любува,

а сянката ѝ тихо плува

в лазурно-сините вълни.

В такова утро тъй вълшебно

недей да спиш, излез навън,

танцувай, смей се като за последно,

сбъдни най- чудния си сън!

Когато във такова утро

поискаш силно нещо ти,

Вселената ще ти отвърне

с подарък- сбъднати мечти!

* * *

Ще минат много часове и пак,

само момент преди да стане мрак

отново в кръв небето се облива

и Ра предсмъртна светлина разлива.

Венера над морето пак изплува-

денят с нощта се среща и сбогува.

Нептун, отпратил Ра, Луна посреща,

а тя,по случай тази тяхна среща,

път сребърен разстила над вълните-

и тъй брега тя свързва със звездите...

А утре пак ще се роди Аврора

И ще прогони тя луна, звезди,

но ден ще носи нов за всички хора-

ново начало ще им възвести.

А щом се ражда слънце на небето,

ще има винаги надежда,

че всичко що е в битието

тъй както трябва се подрежда!

Добавете надпис