Любовно обяснение към морето

От толкова поети си възпято
ти – вдъхновител на стремежите крилати,
което със вълните свои пее
и в зимните ни блянове живее.

Прекрасно си! И тъй необозримо!
Безкрайно, всемогъщо, нежно... синьо...
И все си същото. И си различно.
Към тебе всеки път щом се затичам, 
жадувайки за свежата прохлада 
и за спокойствие, което само ти ми даваш,
се питам как изкарах толкоз време
без теб! А зайче слънчево се смее
със детски глас и плясък на вълна.
И чужди са ми всяка суета,
всеки проблем, тъга, неволя,
щом в твоите води сега
аз плувам радостно на воля-
в коприната на сините вълни, 
извезана с дантела морска пяна.
Кажи ми- смъртен как да устои 
на тази тъй божествена премяна?
Обичам те! Любов безкрайна, вечна!
А пясъкът край тебе тъй горещ е,
че пали и нозете, и душата
и с бързи стъпки тичам към водата....
...едно съм с теб...копнеех да се слея, 
водите ти в кръвта ми да се влеят,
да бъда малка част от твойта безконечност!

Мое море- начало, край и... вечност!

август 2015

© Александра Александрова Всички права запазени