Пред супермаркета

Сбръчкана ръка протегна старата жена.
Пълна с благодарност чиста, здраве пожела.
Всеки жест на милост радва я сега,
всяка дребничка монета в нейната ръка,
е успех и радост. „Нещичко е все”,
шепне най-смирено старческо сърце.

А пък там, в Европа, нейните „колежки”
по круизи плават, пазаруват нови дрешки,
възрастта за тях е шанс за втора младост,
за начало ново, щастие и сладост.

Нека си живеят- трудили се здраво,
ето, на почивка вече имат право.
Но тук с какво пък тъй са съгрешили,
че скитат и просят тез старици мили?
Те не са ли нявга също млади били
и не са ли със труда си държава градили?

То НеПеО-та, то проекти, то „социална” политика,
уж все загрижени, а що ли тогава таз жена се скита?
Къде сте? В медийни изяви? Платени с нейните пари!
А как тя още оцелява, не ви се мисли май дори.

Днес ти черпиш я закуска, друг стотинки ще и хвърли.
А утре, в другиден? Тогава? Пак ще я подхвърлят
като небрежно сритана край нея купчина боклук...
Но утре...тук на нейно място могъл би да е всеки друг.

13.07.2018г.
© Александра Александрова Всички права запазени

Как всички ни е страх да остареем

Как всички ни е страх да остареем,
да побелеем и да сбръчкаме лица.
Да бъдем вечно млади тайничко копнеем,
тъй както млади все са нашите сърца.

А неусетно времето отлита,
неумолимо като шеметна река тече.
Добро и лошо- всичко то помита.
Кой знае утре накъде пак ще ни завлече?

Но като стара църква с избледнели стенописи,
протегнала в небето купол бял,
шедьовър времето надмогнал с вяра ти си,
във себе си събрал живота цял.

26.06.2018г.
© Александра Александрова Всички права запазени

Нестинари

След 24-томайско

"Стресни се, племе закъсняло!"

Иван Вазов

Върви, народе унизени,
мълчи, понасяй и търпи!
В мизерия, в безкрай проблеми
послушно, кротко пребъди!
Главица ниско преклони си,
че сабя да я не сече,
спокойничко тъй наслади се
на славното си дередже!
Не смей гласа си да надигаш,
в неподходящ диапазон!
Щом иде ти да креснеш "Стига",
пусни си турбо-фолк шансон
и се прави, че всичко "шест" е,
че е нормално да е тъй.
Хипнотизиран над таблета,
за по-добър живот копней.
Ала не смей да си го искаш,
въздишай тъжно, но мълчи!
Не си помисляй да изискваш-
току-виж някой те сгълчи!
Крадците на живот оставяй
от твойта скръб да правят пир.
Да мачкат, тъпчат и повалят,
търпи- да има само мир!

Но мира имаш ли, когато
облъскан, хулен, омерзен
оставяш туй зловонно блато
на тез от утрешния ден?

© Александра Александрова Всички права запазени
26.05.2018 г.

На простака, с обич

„По-страшен от спина, по-жилав от рака,
сега-засега си остава простака.”

Радой Ралин

Простакът даже и във фрак
остава винаги простак!
Уви, не е изобретен
грим камуфлажен за кретен-
да скриеш нещо толкоз видно
умение си е завидно
и трудничко се получава.
Талант велик за туй си трябва!
Един път, два пъти- минава
(тълпата лесно се поддава
на обещанията празни
и куп ласкателства най-мазни),
но злобата накрай прозира
и през очите зли извира.
А щом отвори си устата,
за милост молят небесата-
от лексикона тъй цветущ
във каруцарски стил досущ,
и дявол чер се изчервява.
Но туй простака не смущава-
за свойто лично поведение
не иска ничие чуждо мнение.
Обаче само да се случи
друг някой в нещо да сполучи,
веднага с острото си жило
отровата си жълта влива.
Не мразя аз простака жалък,
по-скоро бих го съжалил-
навярно той ужасно много мрази 
сам себе си. Откак се е родил. 

Александра Александрова, 23.09.2015

@Александра Александрова Всички права запазени

На парчета

"Народе????" 
Васил Левски

Отново си сама... и на парчета.
Предадоха те твоите деца.
Едни оставят те, а други кретат 
под покрива ти вехт едва-едва.

А трети дават те като робиня,
продадена на отколешен враг.
За трийсет сребърника таз земя-светиня
превърнаха във уличен бардак.

Пустее дворът ти, напразно чакащ оран.
Мълчат сиротно изтърбушени села.
Плодът ти, от безпът и глад прогонен,
немил- не драг се скита по света.

Къде е смелият планински лъв?
Де са орлите, що небето зорко бранят,
готови до последна капка кръв
да защитят и теб, и твойто знаме?

Духът им и до днес над теб лети,
ала безмилостно крилете му попари,
когато кротко и послушно ти
сама се хвърли на най-долни лешояди.

И кой сега ще бъде твой защитник?
Днес кой от нас ще може да те защити?
Ти си агнец бял хвърлен на див хищник,
който овцете кротко гледат отстрани
и тихичко залагат кой по-голям „брат”
пръв хищни зъби ще забие в твоя врат!

* * *

Овцете накъде вървят не знаят,
те сляпо следват начертан от други брод.
Наивно ли е днес да си мечтая,
че стадото ще се превърне пак в НАРОД????

януари 2018

© Александра Александрова Всички права запазени

За мартеницата

„Баба Марта бързала, мартенички вързала”
Йордан Стубел

Старица мъдра някога живяла.

Усукала червено-бяла връв‒

преплела тя в магическа спирала

бял пухкав сняг и капки буйна кръв.

Нарекла тоз конец да е вълшебен,

да носи здраве, радост, дни добри,

нарекла  го дори да е лечебен‒

от злост и болест мигновено да цери.

Да носи плодовитост на земята,

да защитава от лукавство, завист, жлъч,

да пази от беди и страх децата,

за да е радостен лудешкият им глъч.

И от началото на вековете все така

таз мартеница, спътник древен на рода ни свят,

през март се връзва на обичана ръка

и там стои до първи щъркел и разцъфнал цвят.

Червено- бяло, Ин и Ян, огън и лед,

света се управлява от баланс и ред.

Старото знание, кодирано във Пижу, в Пенда

нека ни води все нагоре към Оренда!

                                                                           

Каква ли мистика във тез конци

кодирали са нашите предци?

Навярно вече много се увличам,

обаче, гледам аз връвчицата сега‒

на мен ли само много ми прилича

на двойната спирала на ДНК?

01.03.2018г.

 @Александра Александрова

      Всички права запазени