Della mia bella Isabella

Не се бойте от дъжда

Любовно обяснение към морето

Любовно обяснение към морето

От толкова поети си възпято
ти – вдъхновител на стремежите крилати,
което със вълните свои пее
и в зимните ни блянове живее.

Прекрасно си! И тъй необозримо!
Безкрайно, всемогъщо, нежно... синьо...
И все си същото. И си различно.
Към тебе всеки път щом се затичам, 
жадувайки за свежата прохлада 
и за спокойствие, което само ти ми даваш,
се питам как изкарах толкоз време
без теб! А зайче слънчево се смее
със детски глас и плясък на вълна.
И чужди са ми всяка суета,
всеки проблем, тъга, неволя,
щом в твоите води сега
аз плувам радостно на воля-
в коприната на сините вълни, 
извезана с дантела морска пяна.
Кажи ми- смъртен как да устои 
на тази тъй божествена премяна?
Обичам те! Любов безкрайна, вечна!
А пясъкът край тебе тъй горещ е,
че пали и нозете, и душата
и с бързи стъпки тичам към водата....
...едно съм с теб...копнеех да се слея, 
водите ти в кръвта ми да се влеят,
да бъда малка част от твойта безконечност!

Мое море- начало, край и... вечност!

август 2015

© Александра Александрова Всички права запазени

Кафе и обич

Щъркова елегия

Бяло и черно се реят в небето.

Вече по-хладно е времето тук.
Слънцето слабо е вече и ето-
те заминават, отлитат на юг.
Ето ги, тръгват! Събира се ятото,
а натъжено го следва и лятото-
с тях то не иска да се раздели-
подире им литва към топли страни.

Празни сега са гнездата, студени.
Тъжни без лятото плачат дърветата-
плачат в оранжево, жълто, червено,
сълзите цветни покриват пътеките.

После оголени сварва ги зимата,
империя бяла в снега основава.
С леден жест спуска си тя пелерината,
свойте владения в студ оковава.

Но те са далече и топло е там,
слънцето жарко им грее перата,
ала макар и през цял океан,
все към дома им ги теглят крилата.

Ето ги, идват си! В черно и бяло
стотици криле летят в едно цяло,
крило до крило- съвършено легато.
В дома си завръща се щърково ято!

Пълен синхрон, така чиста хармония-
кой диригент е на тази симфония?
Жива надежда се носи с тоз полет-
лети на крилете му новата пролет!

03. 09. 2015
© Александра Александрова Всички права запазени

Пред супермаркета

Сбръчкана ръка протегна старата жена.
Пълна с благодарност чиста, здраве пожела.
Всеки жест на милост радва я сега,
всяка дребничка монета в нейната ръка,
е успех и радост. „Нещичко е все”,
шепне най-смирено старческо сърце.

А пък там, в Европа, нейните „колежки”
по круизи плават, пазаруват нови дрешки,
възрастта за тях е шанс за втора младост,
за начало ново, щастие и сладост.

Нека си живеят- трудили се здраво,
ето, на почивка вече имат право.
Но тук с какво пък тъй са съгрешили,
че скитат и просят тез старици мили?
Те не са ли нявга също млади били
и не са ли със труда си държава градили?

То НеПеО-та, то проекти, то „социална” политика,
уж все загрижени, а що ли тогава таз жена се скита?
Къде сте? В медийни изяви? Платени с нейните пари!
А как тя още оцелява, не ви се мисли май дори.

Днес ти черпиш я закуска, друг стотинки ще и хвърли.
А утре, в другиден? Тогава? Пак ще я подхвърлят
като небрежно сритана край нея купчина боклук...
Но утре...тук на нейно място могъл би да е всеки друг.

13.07.2018г.
© Александра Александрова Всички права запазени