От минус безкрайност до плюс безкрайност

 „Времето е в нас и ние сме във времето”

Васил Левски

Все казват- времето изтича,

лети (а в най-добрия случай тича),

препуска диво, бяга надалече

и тъкмо мислиш си, че хванал си го вече,

че този миг „Сега” си уловил и хоп−

изплъзва ти се от ръцете в див галоп!

И съществувало в най-древни векове,

свидетел на упадък и възходи,

лети с презгалактически криле,

а ний наивно все се мъчим да го гоним.

И уж е малко, уж е кратко, все не стига,

а щом пък ние бягаме от него, ни застига.

Цивилизации се сменят на Земята,

а времето – невъзмутимо си стои и чака

да види следващия епизод

от филмчето, наречено Живот.

Но и след филма, него ще го има,

ще наблюдава други, бъдни светове,

единствено то вижда цялата картина

на нашето безбрежно битие.

Затуй за него да не се тревожим ние-

тече, изтича, ала няма да се свърши.

От минус, та до плюс безкрайност време има,

със своя дял е важно що ще вършим.

23.06.2019 г.